Страници за излезли от системата редактори научете повече Приноси
Питър Годфри-Смит – биолог – специалист по октоподите в Сити Юнивърсити, Ню Йорк, и в Университета в Сидни, Австралия, предполага, че няколко сили може да са помогнали на октопода да развие сложна нервна система. Първата е тялото му. Нервните системи в крайна сметка еволюират заедно с телата, а тялото на октопода е еволюирало като необикновено сложно. Тъй като няма кости, октоподът може да протегне всеки крайник във всяка посока и да го огъва във всяка точка; за разлика от вас и мен той не е ограничен да го движи при рамото, лакътя или китката. Това предоставя на октопода огромен набор от възможни движения; освен това всеки крайник може да прави нещо различно.
Докато го гледаш, той се размърдва. В един миг изглежда, сякаш плува. В следващия миг сякаш се плъзга. Сега започва да се катери по камъните. Докато се придвижва надолу по наклона, едното му пипало открива малка дупчица и малко по малко той се мушва в нея.
Черупките биват турбоспирални и планиспирални, дясно и ляво завити. При някои черупките са с формата на калпаче. Вътрешните стени образуват стълбче с отвор – пъп. При някои черупката има и капаче. Черупката се образува още в ларвния стадий.
Най-големият мекотел в света е главоного, колосалният калмар (
Повечето от членовете на тази група или нямат черупки, или имат малки вътрешни черупки.
Под епителот се наоѓа сврзно и мускулно ткиво, а телесната празнина е мешавина од примарна празнина и целом.
Октоподите могат да се открият от тропиците до полюсите, от кораловите рифове до пясъчните наноси, от плитките лагуни до бездните. Или поне могат, ако ги забележиш.
Защо тогава ни напомнят за нас самите? Текст: Оливия Джъдсън; Снимки: Дейвид Лийтшуагър Галерия
По-голямата част от видовете притежават характерен орган на храносмилателната система – радула, която не се среща при другите типове животни.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Някои октоподи например се свиват на топка като парче корал и използвайки две от пипалата си, пълзят бавно по морското дъно.
Следи от тези опити на натуралистите за класификация на мекотелите се откриват и в съвременните класификации на типа. Мекотелите днес са отделени в два мекотели подтипа, въз основа на типа на нервната система и характера на външния скелет на мекотелите.
Диета: предимно тревопасни, с изключение на главоногите, които са всеядни